Опитвам се да следя и анализирам двата световни военни конфликта САЩ и Израел срещу Иран и Русия срещу Украйна. Интересът ми е свързан с евентуалните прогнози за развитието им, както в близко, така и в по-далечно бъдеще. Към момента започва да се налага изводът, че все по-малко вероятно е тези конфликти да завършат с военна победа на една от страните. В същото време влиянието на това противопоставяне върху световното икономическо развитие се усеща все по-осезателно и отчетливо. Затова е важно да се опитаме да дефинираме проблемите с които ще се сблъска световната икономика след края на тези конфликти, независимо дали този край ще бъде след преговори или след военна победа?
Следейки информационните източници се налага изводът, че и двата конфликта вече показват характеристики на "замразени" или трудноразрешими войни, независимо от отчитаните резултати по фронтовете.
При тази ситуация е важно да се опитаме да структурираме проблемите, пред които ще се изправи световният ред и икономика и дали "печалбата за победителите" няма да се окаже, по-горчива от "загубата на победените" независимо дали краят на тези конфликти ще дойде чрез преговори или чрез военно решение. Какви са даденостите днес?
По отношение на Украйна: фронтът остава до голяма степен замръзнал, с продължаващи боеве и повтарящи се, но крехки опити за преговори. Русия продължава да води висока по интензивност война на изтощение, стремейки се към пълна победа, а ако Путин реши, че решителна победа е неправдоподобна, той пак не би имал стимул да преговаря сериозно, просто защото войните не завършват задължително с преговори и подписани договори, те могат просто да бъдат продължавани с различни средства.
По отношение на Иран: Палиетивно медиираното от Пакистан примирие и меморандум за разбирателство от юни спря мащабните боеве, но двете страни продължават да разменят удари заради твърдени нарушения. Трайното уреждане остава недостижимо, като основните спорове около иранската ядрена програма, Ормузкия проток и облекчаването на санкциите остават нерешени.
Тази фактолигия налага тезата, че и двата конфликта вървят към патова ситуация, а не към ясна военна развръзка, като все по-осезателно се чувства желанието на всички участващи страни да намерят някаква форма за приключването им без да се дефинират победители и победени.
И тук вече започва да се налага въпросът не как точно ще приключат тези конфликти, а какви проблеми ще възникнат след края им, както за участващите страни, така и за глобалния свят?
1. Енергиен пазар
Дори при примирие, неговата нестабилност ще остане структурна, а не временна. Рисковата премия в цените на енергията няма бързо да изчезне. Конфликтът Русия-Украйна продължава да влияе силно, както на енергийното обезпечаване на икономиките, така и на търговските политики като цяло. Енергийните потоци и икономическите санкции, военните действия, преговорите или санкциите продължават да влияят на бизнес решенията, държавните разходи и доверието на инвеститорите. Ормузкият проток остава стратегическа уязвимост дори след прекратяване на огъня. Споменът за затварянето му ще продължи да се калкулира в рисковите премии на петрола за години напред.
2. Инфлационен натиск
При сценарий, при който енергийните шокове се пренасят в следващата година и централните банки са принудени да повишават лихвите, за да се борят с инфлацията, глобалният растеж може да падне до под 2% през 2026 и 2027 г. Дори при "меко приземяване", инфлационните дадености по време на конфликта, трудно ще бъдат "изтрити" и компенсирани бързо. Централните банки обикновено трябва да поддържат по-високи лихви по-дълго от времевия диапазон на самия конфликт.
3. Суровинните пазари - печеливши и губещи
Преразпределението на суровинните пазари породено от военните конфликти е важен нюанс при анализа им. Войната в Иран предизвика енергийна криза, тъй като цените на петрола и газа скочиха след ефективното затваряне на Ормузкия проток. Този безспорен факт, комбиниран и временното облекчаване на санкциите на САЩ върху руския петрол, увеличи бюджетните и експортните приходи на Русия. Това означава, че двата конфликта не са икономически изолирани. Те взаимно се подхранват чрез енергийните пазари. След приключването им ще остане въпросът, кой е укрепил позициите си (енергийни износители като Русия, Персийски залив) и кой е отслабен трайно (енергийни вносители като Еврозоната)?
4. Фрагментация на глобалната търговия и финансовата система
Санкционните режими срещу Русия (и вероятно бъдещи срещу Иран) няма да изчезнат автоматично с прекратяване на огъня. Размразяването на "замразени" активи, връщането към SWIFT, отмяната на експортен контрол са отделни, бавни политически процеси. Като дългосрочен резултат може да се очаква паралелни финансови и търговски блокове (Запад срещу Русия/Китай/Иран), увеличена цена на "дедоларизацията", по-скъпи вериги за доставки заради "приятелско разполагане" вместо ефективност.
5. Тежестта на възстановяването и дълговото бреме
Икономическите възстановявания след конфликти са бавни и неравномерни, зависещи критично от устойчивостта на мира. Дори когато мирът се задържи, възстановяването остава скромно спрямо военните загуби, водено основно от труда, докато капиталът и производителността остават потиснати. За Украйна това означава десетилетие на реконструкция, финансирана частично от замразени руски активи (сложен правен и политически въпрос) и частично от западни кредити, тежест, която ще натоварва европейските бюджети дълго след спирането на стрелбата.
6. Демографски и трудов дефицит
И двата региона (Украйна, Иран, отчасти Русия) ще излязат с трайни демографски щети. Бежанци, които не се завръщат, загинали и ранени в трудоспособна възраст, "изтичане на мозъци". Това е бавно действащ, но силно устойчив икономически проблем. Намалява се дългосрочния потенциал за растеж независимо от изхода на конфликтите.
7. Военни бюджети като нов "постоянен данък" върху растежа
Дори при мир, страните от НАТО/Европа вероятно ще поддържат повишени военни разходи (тенденция към 3-5% от БВП) заради загубеното доверие в постоянството на мира. Това е структурно преразпределение на публичните финанси от инвестиции/социални разходи към отбрана с последици за дългосрочния потенциален растеж.
8. Доларът, резервните валути и "безопасното убежище"
Няма яснота докога и дали ще продължи търсенето на долара, като финансово убежище. Парадоксалното е, че продължителните конфликти и използването на санкции като оръжие могат да ускорят дългосрочните опити на Русия, Китай и други за алтернативи на доларовата система. Следвоенният период ще покаже дали това ще остане маргинално явление или ще се преврърне в устойчива тенденция.
От казаното до тук и двата конфликта вероятно ще завършат не с ясна победа, а с някаква форма на "замразено" статукво или компромисно споразумение. Икономическите щети обаче, енергийната волатилност, инфлационното наследство, фрагментираната търговия, дълговото бреме за възстановяване, демографския дефицит и повишените трайни военни разходи няма да изчезнат с края на конфликтите. Тези фактори ще действат с различна инерция и времеви хоризонт, което означава, че "края на икономическите" последствия от военните действия, няма да съвпадне с "края на войната" бил той военна победа или подписан договор за примирие.
Кое би било най-сериозното последствие за човечеството от тези конфликти? Дали участниците в тях могат да осъзнаят, че продължаването им би донесло значително повече проблеми и вреди, отколкото евентуалните печалбите от военни победи, както и кои са най-сериозните рискове от продължаването им?
На първо място не са само икономическите проблеми. Рецесията и инфлацията, макар и болезнени, исторически са обратими за десетилетие-две. По-сериозен е рискът от нормализиране на войната като приемлив инструмент на политиката и произтичащата от това ерозия на международния ред, изграждан след 1945 г.
Прецедентен ефект. Ако едностранна анексия на територия (Украйна) или превантивен удар срещу суверенна държава заедно с убийство на неин лидер с цел опит за преврат (Иран) остане без последствия, различни от санкции и дипломатическо неудобство, това занижава прага за подобни действия навсякъде другаде, Тайван, Южнокитайско море, Кашмир, Африкански рог. Изброените икономическите последствия, всъщност произтичат от този по-фундаментален проблем: свят, в който силата, а не правилата, определя границите, е структурно по-скъп за функциониране. По-високи са военните бюджети навсякъде, по-малко доверие в договорите, по-малко дългосрочни инвестиции.
Ядрен риск като втори по тежест, но по-остър в краткосрочен план. Иранската война засяга пряко ядрено разпространение. Ако конфликтът завърши по начин, който Техеран (или наследник на режима) чете като "трябваше да имаме бомба, за да ни оставят на мира", това е точно обратният на желания сигнал за нераспространение. Това е необратим тип риск, за разлика от икономическите щети.
Разпад на способността за колективно действие по въпроси, които изискват точно такова сътрудничество климат, пандемии, регулация на изкуствения интелект. Ресурсите, вниманието и политическият капитал, изразходвани за тези конфликти, са ресурси, отнети от други екзистенциални предизвикателства.
Дали икономическата логика пред участващите в конфликтите може да бъде сигнал за прекратяване на тези конфликти? Тук съм по-скоро скептичен, отколкото оптимистичен.
Аргументът "за": Икономическата логика на изтощението, исторически действително е принуждавала страни към масата на преговорите. Първата световна война завършва отчасти защото и двете страни са икономически изчерпани; Съветският съюз в Афганистан; Иран-Ирак войната от 80-те. Затова и президентът Путин вероятно се надява, че печалбите от енергийните пазари биха могли да насърчат президента Тръмп да натисне Украйна и Европа да приемат мирна сделка, която облагодетелства Москва. Тоест дори самите участници разчитат икономическата логика да оформи резултата, просто в своя полза, не задължително към прекратяване.
Аргументът "против" : Асиметрия на болката. Икономическите последствия не се усещат еднакво от тези, които решават да продължат войната, и тези, които плащат цената. Ръководителите на държави рядко понасят инфлацията, загубата на работни места или разрушената инфраструктура лично. Техните политически калкулации (оцеляване на власт, национален престиж, вътрешна легитимност) често тежат повече от акумулираните икономически загуби на нацията.
Дори ако щетите станат непоносими и решителна победа изглежда неправдоподобна, лидер като Путин не е задължен да преговаря сериозно. Историческият опит показва, че войните не завършват неизбежно с преговори, те просто могат да продължат. Такъв е случая с Русия и Япония, които нямат все още сключен договор за мир след ВСВ. Това е точно обратното на "рационалния" изход, който икономическата логика би предполагала.
Печелившите вътре в загубата. Както бе отбелязано Русия всъщност печели икономически от войната в Иран заради скока в цените на петрола, което увеличава способността ѝ да продължи войната срещу Украйна. Докато има начин конфликтът да генерира печалба за поне един ключов участник (енергийни приходи, военнопромишлен комплекс, геополитически лост), чистата "агрегатна" икономическа логика губи убедителността си, защото решенията не се вземат от "агрегата", а от конкретни печеливши и губещи вътре в системата.
Различни времеви хоризонти. Икономическите щети се материализират за месеци и години; политическите ползи от "непоказана слабост" се усещат веднага. Лидерите системно надценяват краткосрочното над дългосрочното. Това не е специфично за тези конфликти, а универсален проблем на политическото вземане на решения.
Икономическата логика от казаното до тук е необходимо, но не достатъчно условие за прекратяването на конфликтите. Тя създава натиск и стеснява пространството за продължаване на войната с течение на времето, особено чрез вътрешно недоволство, инфлация, бюджетен натиск. Но историята показва, че сама по себе си икономическата логика рядко е достатъчна. Обикновено се съчетава с други фактори: смяна на лидерство, военен колапс на едната страна, външен натиск от съюзник, от когото зависиш (напр. ролята на САЩ спрямо Израел, или на Китай спрямо Русия), или изчерпване на буквалните военни ресурси (хора, боеприпаси), а не само на парите.
И така ако трябва да се формулира най-реалистичния сценарий и двата конфликта вероятно ще приключат не защото страните "осъзнаят" икономическата ирационалност на продължаването им, а защото един от твърдите, неикономически лостове (военен, политически или съюзнически) най-накрая натежи достатъчно. Икономиката ще бъде фонов, ускоряващ фактор, но рядко решаващ сам по себе си.
Българска информационно-аналитична и консултантска група /БИАКГ/
